Акад. Георги Марков               

Акад. Георги Марков

                                            Таз независимост нам не ни е подарък!

Трети март 1878 година е денят на ново начало в българската вековна история, когато България още веднъж се появява на политическата карта на Европа. След съвсем петвековно неявяване!

На този ден се регламентира освен краят на една война сред две империи, а и основаването на страна, която въпреки и с полунезависим статут се включва в фамилията на европейските страни. Това е четвъртата славянска страна в Европа по това време и е началото на оня огромен гърмеж на модерната българска страна. Благодарение на нашите старания Европа схваща какъв народ живее от двете страни на Балкана.

Трети март най-накрая ни завръща в Европа чрез нашите страдалчески старания и чрез освободителната съветска войска. Този ден сложи началото на българската държавност, която от феодализма и средновековието вечно попадна в модерните времена. Освобождението на България от оковите на Османската империя е събитие освен от европейска, само че и от международна величина за това време.

Целият свят е бил сюрпризиран от зрелостта на българското общество да сътвори своя държавност. Възкръсването на българската страна на Трети март, наред с всичко друго, е и успех на публичното мнение в Европа.

България е родена освен с меч, войни и въстания, само че и като артикул на това, което през днешния ден назоваваме гражданско общество. Целият интелектуален хайлайф на Европа застава в поддръжка на българите. В това отношение тя е първата страна в Европа, която е основана и сложена на европейската карта по подобен метод.

И както споделя дядо Вазов, тази независимост не е подарък, тя е изплатена с реки от кръв и с доста жертви. На тоя ден би трябвало да се радваме, че преди 146 години ни е огряла свободата, и да почитаме паметта на починалите, без които ние нямаше да бъдем през днешния ден тук и в този момент.

Трети март това е една историческа дата, само че би трябвало да усетим вътре в себе си, че ние сме част от тази история. И колкото и тя да се трансформира, има дати като тази, които остават като един жалон, който завещава на всяка средващо потомство Санстефанския народен блян.

В отбрана на този блян ще се водят войни, въстания, национални придвижвания, дават се жертви. Трябва да очовечим историята и да я съпреживяваме като нещо персонално.

Макар че обявихме Трети март за народен празник, някои започнаха да настояват, че това е политика на съветския царизъм, натискът към топлите морета, към Цариград. Трябва да намерим равновесието в това, че българските национални ползи съответстват с ползите на царска Русия. 

Българинът би трябвало да знае, че в случай че не бе жестокото смазване на Априлското въстание през 1876 година нямаше да има Трети март. Император Александър ІІ не е желал да води война, с цел да не последва ориста на своя татко, който е убит от провалянето в Кримската война от 1853-1856 година Но жестокостите, осъществени от башибозука, провокират реакцията на славянофилското придвижване, което тогава е доста авторитетно. Начело с Иван Тургенев и Лев Толстой придвижването упорства, че братята-славяни страдат под турското иго и би трябвало да има война. И е цяло знамение, че тя се е състояла.

Отзвукът на зверствата, осъществени в Батак и Перущица и в други български селища, по този начин отекват в Русия, че императорът е заставен, както той споделя, да извади меча. В името на освобождението на своите братя едноверни и съплеменни. Той натъртва на православието и на славянството. Така е маркирано в манифеста за войната.

Това е нашият народен празник. Всяка страна от Европейски Съюз си има своя народен празник, и то обвързван с новата им история. Това е празник, който няма да ни разделя със съседите, макар че в тяхната историография има стотици заглавия, писани срещу Санстефанския контракт. Особено измежду едни наши съседи на югозапад.

Но ние ще си го запазим като народен празник, тъй като той в действителност е отделяне от Ориента - тогава, когато географски е бил в Европа, само че политически и цивилизационно не е било Европа. Ние тогава се завръщаме там, където сме през днешния ден и където ни е отредено мястото в историята.

Санстефанският контракт включва в рамките на Княжество България съвсем всички български земи без част от Добруджа и Моравско. Това е Обединена България. Неслучайно Петко Славейков основава незабавно след освобождението вестник „ Целокупна България ".

Това е и верният термин, който отразява обединяването на българските земи. Но за наше най-огромно страдание, блянът Сан Стефано бе погубен в Берлин!